Как да избегнете двойното данъчно облагане на криптовалути между България и Словения: Какво трябва да знаете?

Криптовалутите, като биткойн, все повече заемат централно място в инвестиционния свят. Но ако сте данъчно обвързан с повече от една държава, като например България и Словения, може да се окаже предизвикателство да разберете в коя държава ще трябва да платите данъци върху печалбите си. В тази статия ще разгледаме как се прилага Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Словения, и как да разберете дали ще платите 0% или 10% данък върху печалбите от криптовалути.

Как да станете данъчно пребиваващ в Словения?

Данъчното пребиваване е ключовият фактор за това къде и колко данък ще платите върху вашите доходи. Ето основните критерии за определяне на данъчно пребиваване в Словения:

• Постоянно пребиваване: Ако имате постоянно жилище в Словения и го използвате за значителен период, можете да бъдете считан за данъчно пребиваващ. Постоянното жилище включва всеки имот, който е основно място за живот.

• Обичайно пребиваване: Ако прекарвате повече от 183 дни годишно в Словения, ще се счита, че сте данъчно пребиваващ там, независимо дали имате постоянно жилище.

• Център на жизнени интереси: Ако основните ви лични и икономически връзки (семейство, доходи, бизнес) са в Словения, ще бъдете считан за данъчно пребиваващ.

• Гражданство: В редки случаи, ако сте словенски гражданин, но живеете временно извън страната, може все още да бъдете считан за данъчно задължен в Словения.

Как работи двойното данъчно облагане между България и Словения?

Спогодбата между България и Словения за избягване на двойното данъчно облагане е предназначена да предотврати ситуацията, при която едно лице плаща данъци два пъти за същия доход в двете държави. Ето как изглежда това за криптовалутите:

• България: Печалбите от криптовалути обикновено се облагат с 10%, а при специфични условия – до 15%, ако става въпрос за дейности като копаене или търговия по занятие.

• Словения: Печалбите от криптовалути не подлежат на облагане с данък (0%).

Ключът към разбирането на това къде ще дължите данък е определянето на вашето данъчно пребиваване и дали имате тесни лични или икономически връзки с една от държавите.

Как да определите къде сте данъчно задължен?

Това се решава на базата на няколко основни фактора:

• Постоянно жилище: Ако имате жилище и в България, и в Словения, ще се разгледа къде са по-силните ви лични и икономически връзки.

• Център на жизнени интереси: В коя държава се намира вашето семейство, бизнес и основни активи? Това е определящо за данъчното ви задължение.

• Обичайно пребиваване: Ако не може да се определи ясно центърът на вашите интереси, държавата, в която обичайно пребивавате по-дълго през годината, ще има предимство.

Примерен случай

Да предположим, че сте български гражданин и имате постоянен дом в България, но сте се преместили в Словения и там прекарвате повече от 183 дни годишно. В този случай ще бъдете считан за данъчно пребиваващ в Словения, а вашите печалби от криптовалути няма да бъдат облагани (0% данък).

Кога ще дължите 0% данък в Словения?

Ако станете данъчно пребиваващ в Словения, всички печалби от криптовалути ще бъдат освободени от облагане. Това е в резултат на благоприятния данъчен режим, прилаган в страната, който не облага капиталовите печалби от крипто активи.

Пример: Ако сте български гражданин, но сте се преместили в Словения, и нямате значителни връзки с България, вашите крипто печалби – например 1 милион евро от продажба на биткойн – ще останат необложени.

Кога ще трябва да платите 10% данък в България?

Ако въпреки преместването си в Словения все още поддържате значителни лични или икономически връзки с България, може да се наложи да платите 10% данък върху крипто печалбите си в България. Такива връзки могат да включват притежание на недвижими имоти, семейство в България, или значителни приходи от български източници, като например фирма, която оперира основно на българския пазар.

Пример: Ако сте се преместили в Словения, но все още имате недвижими имоти в България, семейството ви живее там, или получавате значителен доход от български компании, може да се наложи да платите 10% данък върху печалбите си от криптовалути в България, дори и Словения да не ги облага.

Заключение

Определянето на вашето данъчно пребиваване е от решаващо значение за избягване на двойното данъчно облагане и за разбирането на вашите задължения. Ако вече сте преместили своето данъчно пребиваване в Словения, но все още поддържате връзки с България, е възможно да дължите 10% данък в България. От друга страна, ако сте напълно установени в Словения и нямате значителни връзки с България, вашите печалби от криптовалути ще останат необложени.

Ако се нуждаете от персонализиран съвет как да управлявате своето данъчно облагане при криптовалути и международни спогодби, свържете се с нашия екип от експерти.

Как да избегнете двойното данъчно облагане на криптовалути между България и Словения: Какво трябва да знаете?

Криптовалутите, като биткойн, все повече заемат централно място в инвестиционния свят. Но ако сте данъчно обвързан с повече от една държава, като например България и Словения, може да се окаже предизвикателство да разберете в коя държава ще трябва да платите данъци върху печалбите си. В тази статия ще разгледаме как се прилага Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Словения, и как да разберете дали ще платите 0% или 10% данък върху печалбите от криптовалути.

Как да станете данъчно пребиваващ в Словения?

Данъчното пребиваване е ключовият фактор за това къде и колко данък ще платите върху вашите доходи. Ето основните критерии за определяне на данъчно пребиваване в Словения:

• Постоянно пребиваване: Ако имате постоянно жилище в Словения и го използвате за значителен период, можете да бъдете считан за данъчно пребиваващ. Постоянното жилище включва всеки имот, който е основно място за живот.

• Обичайно пребиваване: Ако прекарвате повече от 183 дни годишно в Словения, ще се счита, че сте данъчно пребиваващ там, независимо дали имате постоянно жилище.

• Център на жизнени интереси: Ако основните ви лични и икономически връзки (семейство, доходи, бизнес) са в Словения, ще бъдете считан за данъчно пребиваващ.

• Гражданство: В редки случаи, ако сте словенски гражданин, но живеете временно извън страната, може все още да бъдете считан за данъчно задължен в Словения.

Как работи двойното данъчно облагане между България и Словения?

Спогодбата между България и Словения за избягване на двойното данъчно облагане е предназначена да предотврати ситуацията, при която едно лице плаща данъци два пъти за същия доход в двете държави. Ето как изглежда това за криптовалутите:

• България: Печалбите от криптовалути обикновено се облагат с 10%, а при специфични условия – до 15%, ако става въпрос за дейности като копаене или търговия по занятие.

• Словения: Печалбите от криптовалути не подлежат на облагане с данък (0%).

Ключът към разбирането на това къде ще дължите данък е определянето на вашето данъчно пребиваване и дали имате тесни лични или икономически връзки с една от държавите.

Как да определите къде сте данъчно задължен?

Това се решава на базата на няколко основни фактора:

• Постоянно жилище: Ако имате жилище и в България, и в Словения, ще се разгледа къде са по-силните ви лични и икономически връзки.

• Център на жизнени интереси: В коя държава се намира вашето семейство, бизнес и основни активи? Това е определящо за данъчното ви задължение.

• Обичайно пребиваване: Ако не може да се определи ясно центърът на вашите интереси, държавата, в която обичайно пребивавате по-дълго през годината, ще има предимство.

Примерен случай

Да предположим, че сте български гражданин и имате постоянен дом в България, но сте се преместили в Словения и там прекарвате повече от 183 дни годишно. В този случай ще бъдете считан за данъчно пребиваващ в Словения, а вашите печалби от криптовалути няма да бъдат облагани (0% данък).

Кога ще дължите 0% данък в Словения?

Ако станете данъчно пребиваващ в Словения, всички печалби от криптовалути ще бъдат освободени от облагане. Това е в резултат на благоприятния данъчен режим, прилаган в страната, който не облага капиталовите печалби от крипто активи.

Пример: Ако сте български гражданин, но сте се преместили в Словения, и нямате значителни връзки с България, вашите крипто печалби – например 1 милион евро от продажба на биткойн – ще останат необложени.

Кога ще трябва да платите 10% данък в България?

Ако въпреки преместването си в Словения все още поддържате значителни лични или икономически връзки с България, може да се наложи да платите 10% данък върху крипто печалбите си в България. Такива връзки могат да включват притежание на недвижими имоти, семейство в България, или значителни приходи от български източници, като например фирма, която оперира основно на българския пазар.

Пример: Ако сте се преместили в Словения, но все още имате недвижими имоти в България, семейството ви живее там, или получавате значителен доход от български компании, може да се наложи да платите 10% данък върху печалбите си от криптовалути в България, дори и Словения да не ги облага.

Заключение

Определянето на вашето данъчно пребиваване е от решаващо значение за избягване на двойното данъчно облагане и за разбирането на вашите задължения. Ако вече сте преместили своето данъчно пребиваване в Словения, но все още поддържате връзки с България, е възможно да дължите 10% данък в България. От друга страна, ако сте напълно установени в Словения и нямате значителни връзки с България, вашите печалби от криптовалути ще останат необложени.

Ако се нуждаете от персонализиран съвет как да управлявате своето данъчно облагане при криптовалути и международни спогодби, свържете се с нашия екип от експерти.

Разводът е правен процес, чрез който бракът се прекратява и правните задължения и отговорности на брака се разтрогват. Има няколко основания за развод, които варират според юрисдикцията. Някои често срещани основания за развод включват изневяра, изоставяне и непреодолими различия.

Изневярата е едно от най-честите основания за развод. Прелюбодеянието се отнася до сексуална активност между женен човек и някой, който не е негов съпруг. В някои юрисдикции това е основание за развод, дори ако съпругът, който е извършил прелюбодейство, не е знаел, че действията им са погрешни.

Изоставянето е друго често срещано основание за развод. Изоставянето се отнася до действието на единия съпруг, който напуска брака без съгласието на другия съпруг. Това може да включва физическо изоставяне, при което единият съпруг напуска брачния дом, или емоционално изоставяне, при което единият съпруг се оттегля от брака емоционално.

Непреодолимите различия са друго основание за развод. Това се отнася до ситуация, в която съпрузите вече не могат да се разбират и имат непреодолими различия, които им пречат да продължат брака. Това може да включва неща като различия в ценностите, целите или начина на живот.

В допълнение към тези основания има и няколко други основания за развод, включително домашно насилие, психични заболявания и пристрастяване.

Разводът може да бъде труден и емоционално предизвикателен процес, но също така може да осигури ново начало и за двамата съпрузи. Конкретните основания за развод ще варират в зависимост от юрисдикцията, така че е важно да се консултирате с опитен адвокат, за да разберете специфичните закони и изисквания във вашия район.

Дружеството с ограничена отговорност или ООД е бизнес структура, която осигурява на своите собственици ограничена лична отговорност за дълговете и задълженията на компанията. Това означава, че собствениците или членовете на ООД обикновено носят отговорност само за дълговете и задълженията на компанията до степента на тяхната инвестиция в компанията.

В България, ООД предлага няколко предимства на своите членове. Едно от основните предимства е, че предоставя защита с ограничена отговорност на своите членове. Това означава, че членовете на ООД не носят лична отговорност за дълговете и задълженията на компанията. Това може да осигури спокойствие на членовете, тъй като защитава техните лични активи в случай, че компанията не е в състояние да изплати дълговете си.

Друго предимство на ООД в България е, че предлага гъвкавост по отношение на собствеността и управлението. За разлика от корпорацията, ООД не трябва да има борд на директорите или фиксирана структура на управление. Това означава, че членовете на ООД могат да решат как ще се управлява компанията и кой ще отговаря за вземането на решения от името на компанията.

Освен това, ООД в България предлага данъчни облекчения на своите членове. ООД-тата се облагат с данъци като преминаващи субекти, което означава, че печалбите и загубите на компанията се предават на членовете и се облагат на индивидуално ниво. Това може да осигури данъчно предимство в сравнение с корпорация, която се облага на корпоративно ниво.

Като цяло ООД в България предлага на членовете си защита с ограничена отговорност, гъвкавост в собствеността и управлението и данъчни облекчения. Тези предимства правят ООД привлекателна възможност за собствениците на бизнес в България, която е и страната с една от най-ниските данъчни ставки от 5% данък дивидент и 10% данък доход. 

Авторските права са законни права, предоставени на създателите на литературни и художествени произведения. Тези права, известни също като права на интелектуална собственост, позволяват на авторите да контролират как техните произведения се използват и разпространяват. В Европейския съюз (ЕС) авторските права са защитени от правото на ЕС и националните закони на държавите-членки.

Основните авторски права в ЕС включват правото на възпроизвеждане на произведението, правото на разпространение на произведението и правото на адаптиране на произведението. Тези права дават на авторите контрол върху това как техните произведения се възпроизвеждат и разпространяват и им позволяват да попречат на други да използват произведенията им без разрешение.

В допълнение към тези основни права, авторите също имат право да бъдат признати за своите произведения и да възразят срещу всяко унизително третиране на техните произведения. Тези права позволяват на авторите да гарантират, че са правилно признати за своите творения и че техните произведения не се използват по начин, който може да навреди на репутацията им.

ЕС също така предоставя на авторите право на справедливо възнаграждение за произведенията им. Това означава, че авторите имат право да получат плащане, когато произведенията им се използват от други, като например когато книгите им се продават или песните им се пускат по радиото.

Като цяло ЕС осигурява силна защита на авторските права и гарантира, че създателите на литературни и художествени произведения са в състояние да контролират как се използват техните произведения и получават справедливо възнаграждение за своите творения. Тази защита е важна за насърчаването на творчеството и иновациите в ЕС.

Морското право е специализирана област на правото, която се занимава с правни въпроси, свързани с морето. Това включва въпроси, свързани с кораби, товари и навигация, както и правата и задълженията на лицата, участващи в морски дейности. Морското право има дълга история и се е развило с течение на времето, за да отговори на уникалните предизвикателства и възможности на морската индустрия.

Една от основните характеристики на морското право е неговият международен характер. Тъй като корабите могат да пресичат национални граници и морските дейности често включват множество държави, морското право трябва да вземе предвид законите и разпоредбите на различните нации. Това може да направи морското право сложно и изисква задълбочено разбиране на международното право.

Морското право също обхваща широк спектър от правни въпроси. Например, той включва правила, свързани със собствеността и експлоатацията на кораби, превоза на стоки по море и правата и задълженията на моряците. Той също така разглежда въпроси, свързани с морското застраховане, морските залогове и спасяването на кораби и товари.

В допълнение към тези специфични правни норми, морското право включва и по-широки принципи, които се прилагат към морската индустрия. Например, морското право е клон на морското право, който се занимава с правата и задълженията на нациите по отношение на използването на океана. Това включва въпроси, свързани с проучването и експлоатацията на морски ресурси, както и опазването на морската среда.

Морското право е важна и сложна област на правото, която е от съществено значение за гладкото функциониране на световната морска индустрия. Тя непрекъснато се развива, за да отговори на променящите се нужди на индустрията и да отговори на нови предизвикателства и възможности.

Peer-to-peer (P2P) системите са вид мрежова архитектура, в която всеки възел (peer) в мрежата има едни и същи възможности и функции и всеки възел може да действа както като клиент, така и като сървър. Това означава, че P2P системите са децентрализирани и не разчитат на централен сървър или орган, за да функционират.

Едно от ключовите предимства на P2P системите е способността им да разпределят натоварванията и ресурсите по-равномерно в мрежата. В традиционните системи клиент-сървър централният сървър е отговорен за обработката на всички заявки и обслужването на всички данни, което може да доведе до затруднения и неефективност. За разлика от тях, P2P системите позволяват на всеки възел да споделя своите ресурси и възможности, което може да доведе до по-добра производителност и мащабируемост.

Друго предимство на P2P системите е тяхната устойчивост и здравина. Тъй като няма централен орган или сървър, P2P системите са по-малко уязвими към отделни точки на повреда. Ако един възел в мрежата излезе офлайн, мрежата все още може да продължи да функционира, като останалите възли поемат натоварването. Това прави P2P системите много подходящи за критични приложения, които изискват висока наличност.

P2P системите са известни и със способността си да улесняват децентрализирани и разпределени приложения. Тъй като всеки възел в P2P мрежа има едни и същи възможности, е възможно да се създават приложения, които могат да работят на множество възли и да използват колективните ресурси на мрежата. Това позволява създаването на децентрализирани мрежи и приложения, които могат да работят без централен орган.

Като цяло P2P системите са мощна и гъвкава мрежова архитектура, която има потенциала да революционизира много индустрии и приложения. От разпределени компютри до децентрализирани финанси, P2P системите правят възможно изграждането на нови и иновативни приложения, които не са били възможни преди.

P2P системите обаче повдигат и редица правни въпроси, които трябва да бъдат внимателно разгледани.

Един от ключовите правни проблеми, свързани с P2P системите, е потенциалът за нарушаване на авторски права. Тъй като P2P мрежите позволяват на потребителите да споделят файлове и данни директно един с друг, съществува риск защитените с авторски права материали да бъдат споделяни без разрешението на притежателя на авторските права. Това може да доведе до правни предизвикателства и потенциални задължения за операторите и потребителите на P2P мрежи.

Друг правен проблем с P2P системите е потенциалът за анонимност и липса на отчетност. Тъй като P2P мрежите са децентрализирани и не разчитат на централен орган, може да бъде трудно да се проследи кой какво споделя в мрежата. Това може да затрудни прилагането на законите и разпоредбите, а също така може да улесни хората да участват в незаконни или неетични дейности в мрежата.

Освен това P2P системите могат също така да повдигнат правни въпроси, свързани с поверителността и защитата на данните. Тъй като P2P мрежите позволяват директно споделяне на данни между възли, съществува риск лична или чувствителна информация да бъде споделена без съответното съгласие или предпазни мерки. Това може да доведе до правни предизвикателства и потенциални задължения за операторите и потребителите на P2P мрежи.

Като цяло P2P системите повдигат редица правни проблеми, които трябва да бъдат внимателно разгледани. Докато P2P мрежите имат потенциала да предложат много предимства, важно е да се гарантира, че те се управляват по законен и отговорен начин. Това може да изисква разработването на нови закони и разпоредби, както и приемането на най-добри практики и стандарти от P2P мрежови оператори и потребители.

ПЛЮСОВЕ И МИНУСИ НА РЕГУЛИРАНЕТО НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ В ЕС 

Европейският съюз преразгледа своя Закон за ИИ (Изкуствен Интелект), което предполага значителни последици за американските компании като OpenAI, Amazon, Google и IBM, но и за крайния потребител.

Промененият Закон се стреми да забрани на тези компании да предлагат достъп до API (система за интегриране на ИИ към други видове софтуер) за генеративни ИИ модели. Този закон може също така да засегне американските разработчици на open-source и дистрибутори на софтуер, включително GitHub. Законът разграничава традиционните модели за машинно обучение и генеративните системи и не предоставя изключения за open source за последните. Също така той заплашва компаниите и разработчиците с огромни глоби, ако правят нерегистрирани модели достъпни в ЕС.

Актът за ИИ включва строги наказания за несъответствие, с глоби, които потенциално могат да достигнат до 4% от общия световен оборот на компанията или 20,000,000 евро – която от двете суми е по-голяма. Тези наказания вероятно ще бъдат значително препятствие за компаниите и разработчиците, които разглеждат възможността да влязат или да продължат да работят на европейския пазар.

Законът очертава широка юрисдикция, задължителен процес за регистрация на ‘високорискови’ ИИ проекти, скъпи тестове за риск, неясно определени рискове и ограничения за API. Регулациите поставят отговорност върху разработчиците и дистрибуторите на open source. Той също така забранява метода за постепенно подобрение на модела, известен като LoRA.

Последствията от Закона за ИИ са в противоречие с изискванията на Федералната търговска комисия (FTC) в САЩ, водещи до потенциални конфликти. Законът вероятно ще обезкуражи иновациите и ще постави предизвикателства пред общността на open-source. 

Разбира се, докато има опасения относно Акта за ИИ на ЕС, той също така носи потенциални ползи, особено по отношение на защитата на потребителите и безопасността на системата.

• Защита на потребителите: Законът би могъл да подобри прозрачността и отчетността на ИИ системите. Като изисква обстойно тестване и сертифициране, той цели да гарантира, че ИИ моделите отговарят на определен набор от стандарти за безопасност, преди да бъдат предоставени на потребителите. Това може да помогне за предотвратяване на вредни последици от лошо проектирани, умишлено зловредни или пълни с грешки ИИ системи.
• Безопасност на системата: Строгите разпоредби на Акта биха могли да насърчат разработчиците да отделят приоритет на безопасността в техните дизайни. Като изисква подробна регистрация на всеки ИИ проект, включително предвидената му функционалност и данните, използвани за обучението му, Актът насърчава разработчиците критически да разгледат потенциалните въздействия на техните ИИ системи.
• Защита на данните: С по-строгите регулации за ИИ, потребителите биха могли да имат по-голямо доверие, че данните им се обработват отговорно. Актът изисква разкриване на източниците на данни, използвани в ИИ системите, което би могло да доведе до по-голяма прозрачност относно обработката и обработката на данни.
• Предотвратяване на злоупотреби: Ограниченията на Акта биха могли да предотвратят злоупотреба с ИИ системи и да ограничат потенциалната възможност за вреда. Чрез забрана за използване на определени видове ИИ без обстойно тестване и лицензиране, той би могъл да предотврати разпространението на потенциално вредно или подвеждащо съдържание, генерирано от ИИ.

Важно е обаче да се отбележи, че въпреки че тези ползи биха могли да подобрят безопасността и защитата на потребителите, те трябва да бъдат балансирани срещу потенциалните разходи и предизвикателства, като задушаване на иновациите и ограничаване на достъпа до ИИ инструменти.

Законът изглежда недостатъчен, потенциално насърчаващ небезопасните ИИ и създава разделение между елитите и по-малките бизнеси в достъпа до ИИ.

Въпреки тези опасения, изглежда вероятно, че Законът ще бъде приет. 

Източник: 

• Законопроектът