Притежаването на дружество и правото на пребиваване са отделни правни въпроси, а режимът чрез търговска дейност е далеч по-изискващ от учредяване за 1 евро
YARD Law Co. · Правен статус проверен към 31 август 2026 г.
Не. Регистрацията или притежаването на българско дружество само по себе си не дава на гражданин на страна извън ЕС право да пребивава в България. Това е едно от най-важните разграничения за чуждестранните предприемачи, които планират да развиват бизнес тук.
Българското търговско право и българското миграционно право отговарят на различни въпроси. Регистрацията на дружество създава юридическо лице. Разрешението за пребиваване позволява на чужденец да пребивава в България на конкретно законово основание. Един и същ бизнес проект може да е относим и към двете, но дружеството само по себе си не е разрешение за пребиваване.
България позволява на чуждестранни предприемачи да учредяват и притежават български дружества, затова лесно се приема, че придобиването на качеството съдружник и управител на ЕООД поражда съответно миграционно право. То не го поражда.
Едно лице може да притежава българско дружество, живеейки постоянно извън България. И обратното - някой може да има разрешение за пребиваване в България на основание, което няма нищо общо с притежаването на българско дружество. Когато учредител извън ЕС иска едновременно български бизнес и право да живее тук, двете направления трябва да се планират заедно.
Законът за чужденците в Република България предвижда различни законови основания, на които граждани на трети страни могат да получат продължително пребиваване. Процедурата зависи от конкретното основание, а много от режимите изискват виза D за дългосрочно пребиваване преди подаването на заявлението.
Дългосрочното пребиваване по чл. 24г от Закона за чужденците в Република България е отделен статут, който - при спазване на законовите условия и правилата за изчисляване на периодите на пребиваване - може да бъде придобит след пет години законно и непрекъснато пребиваване в България преди подаването на заявлението. Някои периоди се изключват или се броят по различен начин, а за отсъствията също се прилагат законови правила.
Нашето ръководство за продължително пребиваване за граждани извън ЕС разглежда основанията и процедурата по-подробно.
Съществува специален режим, свързан с търговска дейност, по чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България. Той е значително по-изискващ от притежаването на ЕООД.
Разпоредбата се отнася до чужденци, които извършват търговска дейност в страната, когато в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, поддържани за срока на пребиваване.
„Регистрирайте българска фирма за 1 евро и получете българско пребиваване“ е погрешно. Само регистрацията не изпълнява изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 2. Ако се разчита на това основание, бизнесът трябва действително да отговаря на законовото условие за заетост.
Това има значение при структури с няколко чуждестранни съдружници или управители. Действащата редакция на чл. 24, ал. 1, т. 2 предвижда, че изискването е валидно за всеки съдружник поотделно и че същите условия се прилагат за всеки управител поотделно.
Следователно структурата не бива да се планира с презумпцията, че един комплект от 10 работни места автоматично обслужва неограничен брой чуждестранни съдружници и управители, които търсят пребиваване на това основание. Фактите и предвидените заявители следва да бъдат прегледани, преди дружеството да бъде структурирано.
Не. В практиката на българските административни съдилища е направено това разграничение: регистрацията на дружество сама по себе си не доказва, че чужденецът действително извършва търговската дейност, изисквана по чл. 24, ал. 1, т. 2, нито доказва разкриването на изискваните работни места.
Това е практическо разграничение, което си струва да се запомни. Органите проверяват дали законовото основание за пребиваване действително е налице, а не само дали заявителят може да представи актуално състояние на дружеството.
Не. Изискването за 10 служители се отнася до конкретното основание, свързано с търговска дейност, по чл. 24, ал. 1, т. 2. То не е универсално миграционно правило за всяко чуждестранно лице, свързано с българско дружество.
Учредителят може да отговаря на условията по друго законово основание в зависимост от фактите - чрез трудова заетост, семейни обстоятелства или друг специално уреден режим. Затова анализът започва с въпроса „какво е действителното основание за пребиваване на това лице?“, а не „как да накараме дружеството да произведе виза?“.
Притежаването на дялове, управлението на дружество и трудовата заетост са правно различни отношения. Ако чужденец възнамерява да работи в България, правилата за заетост и достъп до пазара на труда може да станат относими отделно от корпоративната собственост. Притежаването на дружеството не решава автоматично въпроса с правото на труд.
Това има особено значение, когато планът е: „Ще регистрирам ЕООД, ще се назнача за управител и след това ще работя от България.“ Тази структура следва да бъде проверена както по миграционните, така и по трудовоправните правила, преди да бъде приложена.
За учредител, който наистина възнамерява да се премести, миграционният анализ следва да се извърши преди финализирането на корпоративните документи. Полезните въпроси:
Отговорите могат да променят както разумната корпоративна структура, така и реда, в който следва да се подават заявленията.
Досието за учредяване на дружеството и миграционното досие на учредителя са отделни. В зависимост от законовия режим миграционната процедура може да изисква доказателства относно основанието за пребиваване, жилището, достатъчните средства, застраховката, документите за съдимост, виза D, когато се изисква, както и корпоративни или трудови доказателства, относими към избраното основание.
Адвокат по регистрация на дружества, който третира миграцията като автоматична последица от учредяването, може да създаде сериозен проблем при планирането.
Да приемем, че предприемач извън ЕС иска да отвори магазин за хранителни стоки в София. Търговската страна може да включва ЕООД, наем на помещение, банкиране, счетоводство, разрешения или регистрации, относими към продаваните стоки, служители и договори с доставчици.
Нищо от това не отговаря автоматично на миграционния въпрос. Ако предприемачът възнамерява да се позове конкретно на чл. 24, ал. 1, т. 2, законовото изискване за заетост трябва да бъде изпълнено. Ако се обмисля друго основание, този режим се анализира по собствените си изисквания.
Правилният проект не е „първо фирма, после пребиваване“. Той е корпоративна структура, банкиране, оперативен план и миграционно основание, проектирани заедно.
За учредители извън ЕС можем да координираме българската корпоративна и миграционна страна на проекта: структура и учредяване на дружеството; анализ дали притежаването на дружество изобщо е относимо към предвидения режим на пребиваване; планиране на виза D и документите за пребиваване, когато е приложимо; преглед на режима по чл. 24, ал. 1, т. 2, свързан с търговска дейност; корпоративни документи, необходими за миграционното досие; координация на чуждестранни документи, апостил или легализация и преводи на български; подготовка за банкиране и KYC; и координация по трудово право, когато учредителят или служителите ще работят в България.
Целта е да се избегне създаването на дружество, което работи на хартия, но не постига действителната миграционна или бизнес цел на учредителя.
Вижте също нашите ръководства за откриване на банкова сметка на българска фирма с чуждестранен собственик, учредяване на дружество от чужденци и продължително пребиваване в България.
Не. Притежаването на дружество и правото на пребиваване са отделни правни въпроси. Едно лице може да притежава българско дружество, живеейки постоянно извън България.
Да. Корпоративната собственост сама по себе си не изисква собственикът да получи българско пребиваване.
Не. Изискването за 10 работни места принадлежи на конкретното основание за пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България, а не на самото притежаване на дружество.
Ако се позовавате на основанието, свързано с търговска дейност, по чл. 24, ал. 1, т. 2, законът изисква най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, разкрити в резултат на тази дейност и поддържани за срока на пребиваване, при спазване на законовата редакция и приложимите изключения по международен договор.
Може, но ако преместването е част от плана, обикновено е по-добре режимът на пребиваване да се анализира преди финализирането на корпоративната структура, защото структурата може да се наложи да го подкрепя.
Не. Това са отделни статути. Дългосрочното пребиваване по чл. 24г е свързано - при спазване на законовите условия и правилата за броене - с пет години законно и непрекъснато пребиваване в България преди подаването на заявлението.
Можем да координираме и двете български направления, когато фактите подкрепят наличен режим на пребиваване. Първата стъпка е да се установи законното миграционно основание, а не да се приема, че дружеството създава такова.
Тази статия е обща информация към 31 август 2026 г. и не представлява правен съвет по конкретен случай. Резултатите по българските миграционни производства зависят от гражданството на заявителя, настоящия му статут, предвижданата дейност и конкретното законово основание за пребиваване, на което се позовава, а действащият законов текст следва да бъде проверен към момента на действие. Изготвено от правния екип на YARD Law Co., адвокатско дружество със седалище в София, България.
Планирате българска фирма и преместване в България?
Основания за пребиваване, режимът по чл. 24, ал. 1, т. 2, планиране на виза D и подходящата корпоративна структура.