YARD Law Co. · Прегледано през август 2026 г. · Правен екип на YARD Law
Чужденците, които притежават имот, дружествени дялове или други активи в България, често приемат, че българското наследствено право ще уреди тези активи, защото се намират тук.
Това обикновено е погрешна отправна точка.
При трансгранично наследство първият въпрос не е къде се намират апартаментът, банковата сметка или дружеството. Въпросът е кое право урежда наследяването. Едва след като това бъде изяснено, могат да се определят наследниците, техните дялове, действието на завещанието и правата на членовете на семейството.
За наследствата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 650/2012 - Регламентът на ЕС относно наследяването, често наричан „Брюксел IV“ - общото правило поставя наследяването под едно-единствено право. Съществуват важни изключения и едно от тях е особено съществено за британските наследства.
Регламентът се прилага към наследяването на лица, починали на или след 17 август 2015 г. По-ранните смъртни случаи се уреждат от предходния режим на международното частно право, при спазване на преходните правила по член 83 относно някои по-ранни избори на приложимо право и разпореждания с имущество в случай на смърт.
Съгласно член 21 изходното правило е, че наследяването като цяло се урежда от правото на държавата, в която починалият е имал обичайно местопребиваване към момента на смъртта.
Обичайното местопребиваване не е същото като гражданството, формалната адресна регистрация или собствеността върху имот. То изисква преценка на действителния живот и връзките на починалия около момента на смъртта.
Регламентът позволява също така лицето да избере правото на своето гражданство да урежда наследяването като цяло съгласно член 22. За целите на планирането този избор следва да бъде посочен ясно в завещанието. Строго погледнато, Регламентът допуска изборът да следва от условията на разпореждането с имущество в случай на смърт, но разчитането на мълчалив избор създава ненужна несигурност.
Правото, определено от Регламента, урежда кои са наследниците, техните дялове, правата на преживелия съпруг и на децата, отговорността за задълженията на наследството, разполагаемата част от наследството и - когато приложимото право ги съдържа - правилата за запазената част.
Обстоятелството, че даден актив се намира в България, само по себе си не прави българското наследствено право приложимо.
Чужденец може да притежава апартамент в София, докато обичайното му местопребиваване е в друга държава. Следователно отправната точка по член 21 може да бъде правото на тази друга държава.
Това не прави местонахождението на имота без значение. Българското вещно право продължава да урежда съдържанието на българските вещни права, вписването и действието на вписванията в българските регистри. Българските процесуални, кадастрални, данъчни и регистрационни стъпки остават относими, когато наследниците установяват или отразяват правата си върху български активи.
Наследеният български имот по правило не се прехвърля с нов нотариален акт от типа на продажбата. Самото наследяване е основанието за придобиване на правото. Практическият въпрос е доказването на наследяването и изпълнението на българските регистрационни, кадастрални и данъчни стъпки, които следват.
Съществува и предварителен въпрос, който често се пропуска: коя част от имота действително е принадлежала на починалия? Правата, произтичащи от имуществените отношения между съпрузите, не са същото като наследствените права и може да се наложи да бъдат определени, преди изобщо да може да се изчисли наследството. Регламентът изрично разграничава наследяването от въпросите на съпружеската имуществена общност.
Принципът на единството е съществен, но не бива да се представя като абсолютен.
Член 34 съдържа правило за препращане, когато Регламентът сочи правото на трета държава. Опростено казано: ако член 21 отпраща наследяването към правото на държава извън ЕС, българските органи може да се наложи да разгледат и собствените стълкновителни норми на тази държава. Ако тези норми препращат въпроса обратно към българското право или, при определени обстоятелства, към правото на друга държава, която би приложила собственото си право, Регламентът може да приеме това препращане.
Това има голямо значение за британските наследства. Обединеното кралство никога не се е присъединило към Регламента дори когато е било държава - членка на ЕС, а след Брекзит е трета държава за тези цели. Ирландия и Дания също не участват, така че ирландска или датска връзка изисква същото внимание.
Английското международно частно право традиционно разграничава движимите от недвижимите вещи и по правило отпраща наследяването на недвижими имоти към правото на мястото, където се намира имотът.
Затова случай с лице с обичайно местопребиваване в Англия и Уелс, което почива, притежавайки български недвижим имот, е по-сложен от твърдението:
„Член 21 сочи английското право, следователно английското наследствено право урежда българския апартамент.“
Последователността е по-дълга от това. Член 21 сочи правото на Обединеното кралство като държава на обичайно местопребиваване. Тъй като Обединеното кралство обхваща няколко териториални правни системи, след това трябва да се приложи член 36, за да се определи относимото териториално право, на първо място чрез вътрешните стълкновителни норми на самото Обединено кралство. Когато това води до правото на Англия и Уелс, неговата стълкновителна норма за наследяване на недвижими имоти може да препрати българския недвижим имот обратно към българското право - и член 34 може да приеме това препращане.
Резултатът може да бъде разделено наследяване, при което едно право урежда движимите вещи, а българското право - българската земя.
Препращането е изключено, когато приложимото право е избрано съгласно член 22.
Това създава важно разграничение при планирането. Наследяване, уредено от правото на трета държава, защото починалият е имал обичайно местопребиваване там, може да включва препращане. Валидният избор по член 22 избягва точно този резултат, защото член 34 не прилага препращане към избор по член 22. Същото изключване се отнася и за членове 21, параграф 2, 27, 28, буква б) и 30.
Британските случаи изискват още една стъпка, макар тя да не се ограничава до избора на право. Член 36 се прилага винаги когато Регламентът сочи правото на държава, съдържаща няколко териториални единици със собствени наследствени правила, независимо дали това право произтича от обичайното местопребиваване или от избор. Британски гражданин прави избор по член 22 на основание британското си гражданство, а член 36 продължава да определя коя териториална правна система в Обединеното кралство се задейства от този избор. Разликата е в това, което следва: когато приложимото право произтича от член 22, член 34, параграф 2 изключва препращането.
Затова въпросът не е:
„Британец ли беше починалият?“
а:
„Коя правна система сочи Регламентът, имало ли е валиден избор на приложимо право, коя териториална единица определя член 36 и прилага ли се препращане?“
Българското право защитава определени близки роднини чрез запазена част. Но притежаването на български имот само по себе си не задейства тези правила.
Българските правила за запазената част се прилагат, когато българското материално наследствено право урежда съответния наследствен въпрос. Това може да се случи, защото България е била обичайното местопребиваване на починалия, защото българското право е било валидно избрано там, където това е възможно, или защото българското право става приложимо чрез препращане, прието съгласно член 34.
Когато се прилага българското право, членове 28 - 30 от Закона за наследството защитават низходящите, родителите и преживелия съпруг срещу прекомерни завещателни разпореждания и дарения.
Стойностите зависят от това кои наследници са призовани заедно.
Когато няма преживял съпруг:
Когато има преживял съпруг:
Когато съпруг и низходящи наследяват заедно, член 29 определя и разполагаемата част:
Завещание или дарение, което накърнява запазена част, не се третира просто като несъществуващо. Наследник, чиято запазена част е накърнена, може да иска намаляване на завещателните разпореждания или на даренията до размера, необходим за възстановяване на тази част, съгласно член 30 от Закона за наследството.
Член 30, алинея 2 добавя условие, което лесно се пропуска и скъпо се установява късно: когато намаляването се иска срещу лице, което не е наследник по закон, ищецът по правило трябва да е приел наследството по опис и - когато се прилага член 61, алинея 1 - в законоустановения срок за това.
Правилото има признати изключения. С Тълкувателно решение № 3 от 19 декември 2013 г. Върховният касационен съд приема, че изискването се отнася до даренията и до заветите на определено имущество, но не и до универсалното завещателно разпореждане - защото универсалният заветник придобива качеството на наследник и основанието на изискването отпада.
Същите съображения впоследствие са разширени. С Решение № 756 от 18 декември 2024 г. по гр. д. № 4066/2023 г. второ гражданско отделение приема, че член 30, алинея 2 не се прилага, когато едно-единствено приживе направено дарение в полза на едно лице е изчерпало цялото имущество на починалия, като не са останали нито активи, нито задължения в наследството. В такъв случай няма свободно имущество, от което да бъде удовлетворена запазената част, така че няма какво да установи описът.
Затова точната структура на разпореждането трябва да бъде установена, преди приемането по опис да се третира като предпоставка. Универсалното завещание, заветът на определен актив и дарението, което изчерпва наследството, дават три различни отговора на един и същ въпрос - и когато изискването за опис е приложимо, неизпълнението му може да се окаже фатално за иска, а не просто неудобно.
Българското наследяване по закон е по-многопластово от прост списък от четири реда наследници.
Деца и други низходящи. Децата наследяват по равни части, а низходящите могат да наследяват по право на заместване, когато са налице законовите условия.
Родители. Ако няма низходящи, наследява преживелият родител или родители.
По-далечни възходящи, братя и сестри и техни низходящи. Ако няма низходящи или родители, могат да наследяват дядовците, бабите и други възходящи от по-горна степен. Братята и сестрите също могат да наследяват, а когато братята и сестрите наследяват заедно с възходящи от втора или по-горна степен, законът отрежда две трети на братята и сестрите и една трета на тези възходящи.
По-далечни роднини по съребрена линия. При липса на всички изброени могат да наследяват роднини по съребрена линия до шеста степен, при спазване на законовите правила за близост и заместване.
Съпругът не се намира в един фиксиран ред. Дялът се променя в зависимост от това кой друг е призован към наследяване.
При деца съпругът получава дял, равен на дела на всяко дете.
Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри или техни низходящи, продължителността на брака става относима: 1/2, ако наследството се открива преди навършването на десет години брак, и 2/3, след като десетте години са изтекли.
Когато заедно със съпруга наследяват както възходящи, така и братя и сестри или техни низходящи, съпругът получава 1/3 в първия случай и 1/2 във втория.
Ако няма нито един от тези конкуриращи наследници, съпругът наследява цялото имущество.
Именно затова „съпругът получава половината“ не е надеждно обобщение на българското наследяване по закон. Първо трябва да се установи цялата семейна структура.
Когато формата на завещанието се урежда от българското вътрешно право, Законът за наследството признава нотариалното и саморъчното завещание. Българското право предвижда също, че две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт, така че съпрузи, които желаят да се облагодетелстват взаимно, съставят две отделни завещания, а не един общ документ.
Трансграничното завещание изисква отделен анализ, а формалната действителност се третира благоприятно в международното наследствено право.
Съгласно член 27 от Регламента разпореждане с имущество в случай на смърт, направено в писмена форма, е действително по форма, ако отговаря на правото на:
България не е договаряща страна по Хагската конвенция от 1961 г. относно стълкновението на закони във връзка с формата на завещателните разпореждания, така че за българския орган анализът по член 27 не се измества от тази конвенция. Обединеното кралство и Ирландия са страни по нея, което може да има значение от тяхната страна на наследството.
Практическият извод е, че завещанието не бива да се отхвърля само защото не е съставено в българска форма.
Но формалната действителност е само един въпрос. Чуждестранното завещание може да постави и отделни въпроси относно правото, уреждащо неговото материално действие, дееспособността на завещателя, тълкуването, отмяната с по-късно завещание, правата на запазена част по приложимото наследствено право, доказването, че това е действащият завещателен акт, производството по удостоверяване (probate) или равностойно чуждестранно производство, когато е относимо, апостил или друга легализация и превод на български език във формата, която изисква приемащият орган.
Дали е необходимо чуждестранно производство по удостоверяване, не може да се отговори общо. Зависи от юрисдикцията по произход, от наличния документ и от това какво трябва да се докаже в България.
Отделно българско завещание, което урежда българските активи, може да бъде полезно, но никога не бива да се изготвя изолирано от съществуващо чуждестранно завещание.
Опасността не е в двете завещания сами по себе си. Тя е в несъгласуваните формулировки. По-късно завещание, съставено в една държава, може да съдържа обща отменителна клауза, достатъчно широка, за да отмени по-ранно завещание, уреждащо активи другаде. Двете завещания могат да съдържат и припокриващи се назначения или разпореждания, които създават несигурност, вместо да я разрешат.
Когато се използват няколко завещания, те следва да се разглеждат като един наследствен план.
За наследства с трансграничен елемент в рамките на ЕС Регламентът създава Европейско удостоверение за наследство съгласно член 62. То позволява на наследниците, заветниците, изпълнителите на завещания и управителите на наследствени имущества да докажат своето качество и правомощия в друга държава членка и често е практическият инструмент, който отключва банки, регистри и нотариуси.
Две ограничения си струва да бъдат известни още на етапа на планирането. Използването му не е задължително и то не заменя равностойните национални документи, когато такива съществуват и са достатъчни. И тъй като Обединеното кралство никога не е участвало в Регламента, удостоверението не е инструментът за доказване на наследяване там. Изискванията за наследяване и управление на наследството от страна на Обединеното кралство трябва да се уредят отделно, което може да включва получаване на съответния акт за удостоверяване на правомощия, когато конкретният актив или институция го изисква. Англия и Уелс, Шотландия и Северна Ирландия не действат по еднакъв начин и не всеки британски актив непременно изисква такъв акт.
Не винаги, и това изненадва семействата в най-неподходящия момент.
Сред чужденците българският регистър на населението включва лицата с дългосрочно или постоянно пребиваване, както и някои други законоустановени категории. Чужденец, който има само продължително пребиваване - ежегодно подновяваното разрешение, с което много чужденци живеят с години - не се вписва в регистъра на това основание.
Когато починалият никога не е бил вписан в регистъра на населението, обичайният път през българското удостоверение за наследници може да се окаже недостъпен, независимо колко дълго лицето действително е живяло тук и колко ясно е семейното положение. Тогава е необходим друг доказателствен път, често с чуждестранни документи за гражданско състояние или за наследяване. Изясняването на това рано спестява разходи за легализация на документи, които се оказват погрешните.
Българският данък върху наследството е сравнително благоприятен за близките роднини, но териториалното правило често се предава неточно.
Съгласно член 29 от Закона за местните данъци и такси българският данък върху наследството обхваща имуществото в България и в чужбина, наследено от български граждани, както и имуществото, намиращо се в България, наследено от чуждестранни граждани. Местопребиваването на наследника не е това, което определя териториалния обхват.
Преживелият съпруг и наследниците по права линия са освободени. За облагаемите наследници общинските съвети определят ставката в законоустановените граници: от 0,4% до 0,8% за братя и сестри и техните деца и от 3,3% до 6,6% за останалите облагаеми лица, върху облагаемия дял над законоустановения праг.
Тъй като България въведе еврото през 2026 г., а някои консолидирани текстове продължават да показват исторически формулировки в левове, приложимият праг в евро следва да бъде проверен, когато се налага действително изчисление, вместо да се взема от по-стара статия или онлайн калкулатор.
Когато се изисква декларация по член 32, общият срок е шест месеца. За някои по-далечни наследници и заветници този срок тече от момента, в който са узнали, че наследството е открито, а не от смъртта.
Ако починалият е имал последно местожителство в България, декларацията се подава в тази община. Ако починалият е имал местожителство в чужбина, тя се подава в общината, в която се намира по-голямата част от българското му имущество. Своевременно подадената декларация от един наследник ползва и останалите.
Това разграничение има значение при чуждестранните наследства, защото „подайте там, където починалият е живял последно“ често е невъзможно или погрешно, когато починалият никога не е живял в България.
За наследства, открити след 1 януари 2005 г., наследниците по права линия и преживелият съпруг изобщо не подават тази декларация. Това е отделно от задълженията за данък върху недвижимите имоти, кадастралните и регистрационните задължения, свързани с наследения актив, които остават.
Член 30 от Регламента предвижда, че специалните правила на държавата, в която се намират определени активи и които въвеждат ограничения относно или засягащи наследяването по отношение на тези активи, се прилагат независимо от правото, уреждащо наследяването. Българските ограничения за земеделската и горската земя са специални правила по местонахождение на вещта, които трябва да бъдат съобразени по член 30 и могат да се прилагат независимо от правото, което иначе урежда наследяването.
За земеделската земя член 3б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се прилага към определени чужденци, които придобиват собственост при наследяване по закон, но не са иначе правно оправомощени да запазят земята съгласно приложимата уредба на ЕС или международен договор. Те трябва да я прехвърлят на лице, което има право да я придобие, в тригодишен срок от откриване на наследството. Ако този срок не бъде спазен, държавата може да изкупи земята по цената, определена съгласно приложимата наредба.
Горските територии имат сходен, но не идентичен режим по член 24 от Закона за горите. Гражданите и образуванията от трети държави, които придобиват горска територия при наследяване по закон и не попадат в приложимо договорно изключение, също трябва да прехвърлят в тригодишен срок, а при неизпълнение държавата изкупува имота по законоустановения ценови механизъм.
Думите наследяване по закон имат значение. Тези разпоредби не бива да се преразказват като общо правило, че всеки чужденец извън ЕС, който по някакъв начин придобие земеделска или горска земя, разполага с три години да я продаде.
Когато се прилага българското наследствено право, наследството се придобива чрез приемане.
Приемането може да бъде изрично - с писмено заявление, вписано в особената книга на съда, или мълчаливо - когато наследникът извърши действие, което недвусмислено предполага намерение да приеме. Отказът е формален и се прави по предвидената в Закона за наследството процедура по вписване в съда.
Приемането или отказът не могат валидно да бъдат направени под условие, за определен срок или само за част от наследството.
Последното има значение, когато наследството включва българско дружество. Наследникът не може да се откаже от дяловете в българското дружество, като запази останалата част от наследството.
Това често се бърка със срока за подаване на данъчната декларация за наследство.
Българското право вече не съдържа универсален срок, в който всеки наследник трябва да приеме или да се откаже. Предишното общо правило беше отменено.
Съществуват конкретни срокове. Заинтересовано лице може да поиска от районния съд по член 51 от Закона за наследството да определи срок на наследника, в който да заяви дали приема или се отказва; ако наследникът не отговори в този срок, той губи правото да приеме.
Приемането по опис, което по правило ограничава отговорността на наследника за задълженията на наследството до стойността на полученото имущество, е обвързано със срок за наследниците по член 61, алинея 1. То трябва да бъде заявено писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито, като районният съдия може да продължи този срок с още до три месеца.
Този срок не се отнася до лицата по член 61, алинея 2. Недееспособните лица, държавата и обществените организации приемат наследство само по опис и могат да направят това и след изтичането на срока по член 61, алинея 1.
Това са срокове на наследственото право. Те не бива да се смесват с отделния шестмесечен срок за общинската данъчна декларация.
Проблемите, които виждаме най-често, не се дължат на екзотично право. Те произтичат от тръгване с погрешното допускане.
Чуждестранен собственик приема, че се прилага българското право, защото имотът е в България. Наследник приема, че се прилага чуждестранно право, защото починалият е бил чужденец. Британско семейство определя английското право чрез обичайното местопребиваване и никога не проверява препращането. Завещанието не съдържа ясен избор на приложимо право въпреки международния характер на наследството. Семейство приема, че чуждестранното завещание е действително за всяка цел, защото е валидно съставено в чужбина. Няколко завещания неволно се отменят или си противоречат. Запазените части се изчисляват, преди да се определи кое право действително урежда наследяването. Наследник вярва, че може да се откаже от един нежелан български актив и да запази останалото. Шестмесечният срок за данъчната декларация се бърка със срок за приемане на наследството. Семейство приема, че за починал чужденец ще бъде издадено българско удостоверение за наследници. А наследник извън ЕС наследява земеделска или горска земя и открива тригодишното правило едва когато се опита да я продаде години по-късно.
Всичко това е по-лесно да се предотврати преди смъртта или в самото начало на наследяването, отколкото след като вече са заети противоречиви позиции.
YARD Law консултира чуждестранни физически лица и семейства по българско трансгранично наследяване, включително български недвижими имоти и дружествени дялове, анализ на приложимото право по Регламент (ЕС) № 650/2012, въпроси на запазената част, чуждестранни завещания и наследствени документи, европейски удостоверения за наследство, приемане и отказ от наследство, както и българските регистрационни и документални стъпки, необходими след смъртта.
Когато е относимо наследственото право на друга държава, съгласуваме българския анализ с местен чуждестранен адвокат, вместо да приемаме, че една юрисдикция може да даде отговор за цялото наследство.
Прегледано през август 2026 г. Изготвено от правния екип на YARD Law Co., адвокатско дружество с пълен обхват на услугите със седалище в София, България, което работи в областта на семейното право, вещното право и трансграничните правни услуги за чужденци. Този преглед е предоставен само с обща информационна цел и не замества правен съвет по конкретен случай. Трансграничните наследства зависят силно от фактите, а резултатът зависи от точното взаимодействие между приложимото материално право по Регламент (ЕС) № 650/2012 и българските процесуални и вещноправни правила.
Имате въпроси относно българско или трансгранично наследство? Свържете се с нас.
Свържете се с нас