Наследствено право в България за чужденци: Какво трябва да знаете

Кое право урежда наследяването? Brussels IV и принципът на единство

Отправната точка е Регламент (ЕС) 650/2012 (Регламентът за наследяването, познат и като Brussels IV), който се прилага в България. Brussels IV е изграден върху принципа на единство: едно единствено право урежда наследяването на цялото наследство, независимо къде се намират активите. По подразбиране това е правото на обичайното местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта. Като алтернатива лицето може приживе да направи валиден и изричен избор на правото на своето гражданство, за да го приложи към своето наследяване.

Често срещано погрешно разбиране е, че българското право автоматично урежда апартаментите, къщите или земите в България поради местоположението им. Това не е така. Правилото lex rei sitae не определя приложимото наследствено право по Brussels IV. Българските материалноправни наследствени правила, включително запазената част, се прилагат само когато българското право урежда наследяването: типично – ако наследодателят е имал обичайно местопребиваване в България към момента на смъртта, или ако българското право е било валидно избрано.

Това, което България винаги контролира, независимо кое материално право урежда наследяването, са процесуалните и вещноправни формалности по прехвърлянето на собственост върху активи, намиращи се в България: нотариални актове, вписвания в Имотния регистър, обновявания на кадастъра, данъчни декларации и т.н. Трансграничните наследства често изискват паралелно прилагане на материалноправното наследствено право на една държава и на българските процесуални и вещни правила – и юристите трябва да се справят и с двете.

Запазена част

Когато българското право урежда наследяването, една от най-важните разлики с общото право (common law) е, че едно лице не може свободно да разпредели цялото си имущество със завещание. Законът за наследството запазва задължителна част (т.нар. "запазена част") за определени категории наследници:

• Едно дете (или негови низходящи): една втора от наследството е запазена.
• Две или повече деца (или техни низходящи): две трети от наследството са запазени.
• Родители: една трета от наследството е запазена.
• Преживял съпруг като единствен наследник: една втора от наследството е запазена.
• Преживял съпруг, наследяващ с родителите: една трета от наследството е запазена за съпруга.
• Преживял съпруг, наследяващ с децата: запазената част на съпруга е равна на дела на всяко дете.

Тези правила са императивни. Завещание, което ги нарушава, може да бъде оспорено в съда от накърнените наследници, които могат да поискат дарения, направени приживе, или завещателни разпореждания да бъдат намалени, за да се възстанови запазената им част. Важно е обаче да се подчертае, че българската запазена част не се включва автоматично само защото активите са в България. Тя се прилага само когато българското право урежда наследяването по Brussels IV. Чуждестранен завещател, чието наследяване е уредено например от английското или френското право (поради обичайно местопребиваване или валиден избор на гражданство), няма да бъде подчинен на българската запазена част за български активи, макар че тези активи ще бъдат прехвърлени съгласно българските процесуални и регистрационни правила. Това взаимодействие е чест източник на спорове – особено когато чуждестранни завещатели приемат, че българското право задължително ще се приложи към техните български имоти, или когато наследници в България разчитат на запазена част в случай, в който тя не е приложима.

Наследяване по закон: какво става без завещание

При липса на валидно завещание българското право определя фиксиран ред на наследяване:

• Първи ред: Деца и техните низходящи (по право на заместване).
• Втори ред: Родители.
• Трети ред: Братя и сестри и техните низходящи.
• Четвърти ред: По-далечни роднини до шеста степен.

Преживелият съпруг наследява заедно с всеки ред наследници. Размерът на дяла зависи от реда на съвместно наследяване и от продължителността на брака. Ако няма други наследници, съпругът наследява цялото имущество. Ако бракът е продължил по-малко от десет години, съпругът получава по-малък дял, когато наследява заедно с родители или братя и сестри.

Завещания: видове и признаване на чуждестранни завещания

Българското право признава два вида завещания: саморъчни (изцяло написани, датирани и подписани собственоръчно от завещателя) и нотариални (продиктувани на нотариус в присъствие на двама свидетели). Общи завещания, познати в някои юрисдикции, не са допустими по българското право.

По Регламента за наследяването чуждестранно завещание се признава формално в България, ако отговаря на формалните изисквания на която и да е от следните държави: държавата, в която е направено, държавата на гражданството на завещателя или държавата на обичайното му местопребиваване – към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта. Формалната валидност обаче е само първата стъпка. На практика чуждестранни завещания, използвани в български наследствени производства, обикновено трябва да бъдат преведени, легализирани или снабдени с апостил, а понякога – и предварително да е проведено чуждестранно probate (наследствено производство), преди да бъдат приети от български нотариуси и институции. Доказателствени и удостоверителни въпроси могат да забавят съществено производството. А ако българското право урежда наследяването, чуждестранно завещание, което се опитва да лиши от наследство дете или преживял съпруг, остава уязвимо на оспорване по правилата за запазената част.

Данък върху наследството в България

България прилага данък върху наследството при относително благоприятни условия в сравнение с много държави от ЕС:

• Съпрузи и наследници по пряка линия (деца, внуци, родители): изцяло освободени от данък върху наследството.
• Братя и сестри и техните деца: 0,4% до 0,8% върху частта над 250 000 лв.
• Всички останали бенефициенти: 3,3% до 6,6%, в зависимост от общината.

Конкретните ставки варират по общини в рамките на законовите граници, а както ставката, така и административният подход могат да се различават между общини. Данъчната декларация се подава в общината по последния адрес на наследодателя в шестмесечен срок от смъртта. Закъснялото деклариране води до санкции. За чуждестранни наследници данъкът се отнася до активите, намиращи се в България, и не обхваща активи в чужбина.

Ограничения за земеделска и горска земя

Чужденци, които наследят земеделска или горска земя в България, но не отговарят на условията по Договорите на ЕС (основно граждани извън ЕС), по принцип са длъжни да прехвърлят собствеността на правоспособни лица в тригодишен срок от откриване на наследството. Формалната санкция при неспазване е принудителна продажба, макар че прилагането на практика е нееднакво. Ограничението е често пренебрегвано и може да създаде съществени практически проблеми, ако не се вземе предвид рано в процеса, и не бихме препоръчали да се разчита на непоследователно прилагане вместо на съответствие.

Практически стъпки за чужденци

На базата на практиката ни, най-важните съображения за чужденци с български активи са:

• Определете кое право ще урежда наследяването ви. Започнете с обичайното местопребиваване и дали желаете да направите валиден избор на правото на гражданството по Brussels IV. Едва след като това е изяснено, може да прецените дали българската запазена част наистина е ограничение за вашето наследство.
• Направете избора на приложимо право изрично и правилно. По Brussels IV изборът на правото на гражданството трябва да бъде изрично изразен (обикновено в завещанието) и се прилага към цялото наследство. Не можете да изберете различно право за различни активи или само за българската част на наследството. Неясно или подразбиращо се волеизявление е силно уязвимо на оспорване.
• Планирайте предварително за български активи. Ако притежавате имот в България, наследственото ви планиране трябва да отчете българската запазена част, ако българското право ще се приложи, и българската процесуална и регистрационна страна – независимо от приложимото материално право.
• Внимавайте с няколко завещания. Отделно местно завещание за българските активи може да ускори производството, но трябва да е координирано с останалите ви завещания. Ново завещание в една държава може неволно да отмени завещание в друга, ако клаузата за отмяна не е ограничена внимателно. Стратегиите с няколко завещания трябва да се преглеждат заедно, а не държава по държава.
• Разберете приемането и отказа от наследство. По българското право приемането на наследство може да е изрично или мълчаливо (например чрез действия, показващи, че наследникът действа като собственик). Отказът, обратното, е формален: трябва да бъде направен писмено пред районния съд по реда, предвиден в закона. Сроковете и данъчните изисквания на практика се спазват стриктно, а закъснели или пропуснати стъпки могат да излязат скъпо.
• Координирайте през юрисдикциите. Трансграничните наследства са фактологични и често изискват паралелно прилагане на чуждестранно материалноправно наследствено право и на българските процесуални и вещни правила. Противоречащи си завещания или некоординирани наследствени планове са чест източник на съдебни дела.

Чести грешки

Най-често срещаните проблеми при чуждестранни клиенти включват: предположение, че българското право автоматично урежда българските активи независимо от Brussels IV; обратното предположение – че чуждестранно завещание е "неуязвимо" в България, само защото е валидно по родното му право; пропуск да се направи надлежен избор на право по Brussels IV в завещанието; използване на няколко завещания, които неволно се отменят едно друго; пропускане на шестмесечния срок за данъчната декларация; пренебрегване на изискването за прехвърляне на земеделска земя при наследници извън ЕС; и опит наследството да се управлява от разстояние без координирано местно и чуждестранно правно представителство. Всяко от тях може да доведе до парични санкции, забавени производства или сериозни спорове с други наследници.

Настоящата статия е подготвена от правния екип на YARD Law Co. – адвокатско дружество със седалище в София, България, със специализация в семейното право, вещното право и трансграничните правни услуги за чужденци. Този преглед има информативен характер и не замества консултация по конкретен казус. Трансграничните наследства са силно фактологични, а изходът зависи от конкретното взаимодействие между приложимото материално право по Brussels IV и българските процесуални и вещноправни правила.