YARD Law Co. · Прегледано на 19 август 2026 г. · Правен екип на YARD Law
Три неща се промениха за облагането на криптоактивите в България и всяко от тях е в сила от 1 януари 2026 г.: законът вече ги нарича с истинското им име, ефективната ставка не е 10 на сто, а еврото промени какво изобщо се брои за „търговия с валута“. Отделно от това от същата дата НАП започна да получава данни за сделките ви автоматично.
Статията разглежда облагането на физически лица. За лицензионния режим по MiCA вижте лиценза за криптоактиви от КФН.
Действащата редакция на чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ (изм. ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. ДВ, бр. 54 от 2025 г., изм. ДВ, бр. 30 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) гласи, че облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително криптоактиви, както и от търговия с друга валута, различна от еврото, се определя, като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи.
Три извода от този текст, всеки от които има практическо значение.
Дълги години законът не съдържаше определение и НАП работеше по аналогия, третирайки „виртуалната валута“ като финансов актив. Понятието влезе в ЗДДФЛ с изменението от ДВ, бр. 54 от 2025 г. - същият брой, с който беше обнародван Законът за пазарите на криптоактиви. Данъчното и регулаторното право вече използват едно и също понятие, което не беше така до 2025 г.
Данъкът е 10 на сто, но се дължи върху 90 на сто от нетния годишен резултат. Това е значителна разлика при по-големи обеми и се пропуска редовно.
Текстът вече говори за търговия с „друга валута, различна от еврото“. До 31 декември 2025 г. сделките с евро бяха търговия с чуждестранна валута и попадаха в обхвата на разпоредбата. От 1 януари 2026 г. еврото е националната валута и сделките в него излизат от този режим. Това не засяга самите криптоактиви, но засяга крипто-към-фиат двойките и всеки, който отчита резултати в няколко валути.
Механиката е в чл. 33, ал. 4 ЗДДФЛ: реализираната печалба или загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив.
Изчислението е посделково, а не портфейлно. Сумират се печалбите от всички сделки през годината, приспадат се загубите от всички сделки през годината, върху разликата се прилагат 10 на сто разходи, а върху остатъка - 10 на сто данък.
Тук е и разпоредбата, която повечето публикации предават неточно. Второто изречение на чл. 33, ал. 4 предвижда, че когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях, като не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата активи от същия вид и издател.
С други думи, законът не предоставя избор между FIFO и средно претеглена цена. Средно претеглената цена е законовото правило за случаите, в които не може да се докаже коя конкретна част се продава. Ако водите отчетност, която позволява да се докаже кои точно единици се продават, доказаната цена е приложимата. Ако не водите - прилага се средно претеглената. Практическият извод е, че качеството на отчетността определя базата, а не предпочитанието към счетоводен метод.
Още две правила от същия член. Цената на придобиване е нула, когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение (чл. 33, ал. 6, т. 3). А по чл. 11, ал. 2 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето, а не на плащането.
Разграничението е по-важно от ставката, защото сменя целия режим.
Разпоредбите на чл. 33 не се прилагат за доходи от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, включително когато не е регистрирано като едноличен търговец. По чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ облагаемият доход на такова лице се определя по правилата за едноличен търговец, тоест като данъчна печалба по реда на ЗКПО, декларира се в Приложение № 2 и се придружава от осигурителни задължения като самоосигуряващо се лице.
Критерият е обективен. По чл. 1, ал. 3 ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква делата му да се водят по търговски начин. Не регистрацията определя качеството, а извършените сделки. НАП последователно поддържа, че добиването на криптоактиви е стопанска дейност, а не разпореждане с финансов актив: закупуването на специализирани изчислителни системи с цел печалба от продажба на добитото е аргумент, че дейността се извършва по занятие.
При системна търговия по предмет и обем същият анализ може да се приложи и към трейдинга. Границата не е числово определена в закона и се преценява по фактите. Това е въпросът, който заслужава писмено становище преди подаването на декларацията, а не след ревизия.
От 1 януари 2026 г. отговорът на въпроса „как НАП ще разбере“ вече е конкретен.
DAC8 - Директива (ЕС) 2023/2226 на Съвета - разширява автоматичния обмен на информация в ЕС към криптоактивите. Срокът за транспониране беше 31 декември 2025 г., а разпоредбите се прилагат от 1 януари 2026 г. Календарната 2026 г. е първата отчетна година: доставчиците на услуги за криптоактиви събират данни за самоличността, наличностите и сделките на ползвателите и ги отчитат пред своя компетентен орган, който ги обменя с държавата на данъчно резидентство в срок от девет месеца след края на отчетната година.
CARF - паралелната рамка на ОИСР - също действа за България. Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен по Рамката за предоставяне на информация за криптоактиви е ратифицирано със закон, обнародван в ДВ, бр. 23 от 27.02.2026 г., самото споразумение е обнародвано в ДВ, бр. 50 от 02.06.2026 г. и е в сила за България от 22 април 2026 г.
Нито DAC8, нито CARF въвеждат нов данък. Те въвеждат видимост. Ставката остава 10 на сто с 10 на сто разходи, а България остава сред най-благоприятните юрисдикции в ЕС за деклариран крипто доход. Това, което приключи, е практическата невидимост на недекларираните позиции.
Доходите от продажба или замяна на криптоактиви се декларират по чл. 50 ЗДДФЛ в Приложение № 5 на годишната данъчна декларация. Доходите от добив се декларират в Приложение № 2.
Авансов данък не се дължи за доходите от продажба или замяна на криптоактиви. Задължението възниква с годишната декларация.
По чл. 34 ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 33 се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за своя сметка по чл. 40, ал. 5 ЗЗО, когато доходът се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.
Сроковете за подаване на годишната данъчна декларация и условията за отстъпка при ранно електронно подаване се проверяват по чл. 53 ЗДДФЛ в действащата редакция и по образеца на декларацията за съответната година.
Асиметрия, която се пропуска почти навсякъде.
Местните физически лица ползват намалението с 10 на сто разходи по чл. 33, ал. 3. Чуждестранните физически лица без определена база в страната се облагат с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 12 върху доходите от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи. По чл. 37, ал. 4 този данък се определя върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване - без намаление с 10 на сто разходи.
Смекчаването е в чл. 37а: чуждестранно лице, местно за данъчни цели на държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за ЕИП, може да избере преизчисляване на окончателния данък, при което дължимото се изчислява така, както би било за местно лице. Изборът обхваща всички доходи по чл. 37 за годината, не избирателно.
За британски и други извъневропейски клиенти този избор не е достъпен - обстоятелство, което влияе върху структурирането повече, отколкото самата ставка.
Данъкът е 10 на сто, но се начислява върху 90 на сто от нетния годишен резултат, тъй като чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ предвижда намаление с 10 на сто разходи. Ефективната ставка е 9 на сто.
Посделково: продажна цена минус цена на придобиване за всяка сделка, сумата на печалбите минус сумата на загубите за годината, после 10 на сто разходи.
По чл. 33, ал. 4 - средно претеглената цена, когато не може да се докаже коя част се продава.
Не. Задължението възниква с годишната данъчна декларация.
Да. DAC8 се прилага от 1 януари 2026 г., а 2026 г. е първата отчетна година; CARF е в сила за България от 22 април 2026 г.
Вижте също лиценза за криптоактиви от КФН и MiCA в България след 1 юли 2026 г., както и практиката ни в областта на криптоактивите.
Статията отразява редакцията на ЗДДФЛ към ДВ, бр. 30 от 27.03.2026 г. и състоянието към 19 август 2026 г. Материалът е с обща информационна цел и не представлява данъчен или правен съвет. Изготвен е от правния екип на YARD Law Co., адвокатско дружество със седалище в София.
Имате доходи от криптоактиви за деклариране?
Оценка на режима, изчисляване на базата, търговец или инвеститор, чуждестранни лица и преизчисляване по чл. 37а.